Materials

Нисколегирана стомана съгл. към DIN EN 10263-2 (за закрепващ елемент без термична обработка, например C10C) закалена стомана, напр. SAE 1018, SAE 1022, 23MnB4, закаленa, напр. Rm мин. 1040 N / mm² Стандартен за EJOT PT®, DELTA PT®, Duro-PT®, ALtracs® Plus аустенитна неръждаема стомана A2 1.4303 X4CrNi 18-12 (предпочитан материал за самонарезни винтове Ø> gt = 3,0 мм) аустенитна A2 неръждаема стомана 1.4301 X5CrNi 18- 8 аустенитна A2 неръждаема стомана 1,44567 X3CrNiCu 18-9-4 (предпочитан матерал за микро винтове Ø <= 2,5 mm) аустенитна А4 неръждаема стомана 1.4401 X5CrNiMo 17-12-2 (по заявка) феритна неръждаема стомана F1 1.4016 X6Cr17 феритни хром стомани (при поискване)

Терминът "устойчива на ръжда неръждаема стомана" описва група стомани с повърхностно покритие с високо съдържание на оксиди. Част от това, наред с други, е групата от аустенитна неръждаема стомана (неръждаема стомана A2 и A4). Това оксидно покритие се нарича също пасивационен слой и е необходимо за защита от корозия. Дори в случай на повреда това пасивно покритие непрекъснато се появява отново под въздействието на кислород. Образуването на пасивното покритие може също да бъде ускорено чрез допълнително химическо пасивиране (например съгласно ISO 16048). Тази пасивация не може да се сравни с изкуствената пасивация с цинк. Освен ако не е уговорено друго, закрепващите елементи трябва да се доставят чисти и без покритие, в съответствие с по DIN EN ISO 3506-4. За да се постигне възможно най-добрата устойчивост на корозия, препоръчваме пасивиране. Ако се изисква пасивиране, то трябва да се извърши съгласно до ISO 16048. Корозионната устойчивост на аустенитна неръждаема стомана не може да бъде определена с тест за пръскане на сол. Тестът със спрей със сол е проектиран като метод за изпитване и показване на слаби места в покритията (например галванични покрития или органични / неорганични покрития). Крепежи, изработени от аустенитна неръждаема стомана, които са тествани с пръски сол, определено ще ръждясат. Причината е, че оксидното покритие се разрушава от соления спрей и не може да се образува ново оксидно покритие поради трайното пръскане. Затова защитата от корозия на винтовете от неръждаема стомана, за ралика от винтове с галванично или неорганично / органично покритие не може да се сравни чрез изпитване със солен спрей.

Ние също не сме запознати с каквито и да било стандарти, при които крепежните елементи от неръждаема стомана са подложени на тест със солен спрей. При условие, че свързващ елемент, изработен от аустенитна неръждаема стомана, влиза в контакт с кислород и по този начин има съответен оксиден слой, такъв компонент ще бъде по-добър от конвенционалния крепеж, изработен от нисколегирана стомана (което разбира се има галваничен или неорганичен / органична повърхност) по отношение на защита от корозия.